Пристъп на множествена склероза (МС)

Изчетох чуждоезични специализирани материали в интернет, за да си изградя представя какво е пристъп при множествена склероза. Също така и да се информирам какво се случва при него, какво да се очаква да засегне. Да си отговоря на въпроса може ли да се изчака да „мине само“ в някои случаи или не? И така да се изгради стратегия как е правилно да се постъпи.

Пробвах се с четене и в български сайтове за пристъп при мс, но определено проучването ми не се получи качествено. Информацията беше малко и така предадена, че я оставям без коментар. В чуждоезичните сайтове беше къде по-подробно и разбираемо.

За страха от смъртта от рак и не само

Материалът по-долу е написан от моя приятелка, болна от рак. Поствам го тук, с уговорката, че представлява призив за борба, а не призив за отчаяние и отказване. Ето го:

"Сигурно темата ви се струва странна, да не кажа страшна, но… Според мен за много хора борещи се със рак, множествена склероза, спин и други тежки болести, ще бъде полезна.

При такава една страшна диагноза като коя да е от изброените горе, при която края в някои случаи е летален, е много важно човек да се пребори със страха от смъртта, за да може след това да се бори адекватно и със болестта. 

Аз самата боря един рак и говоря от личен опит. 

Лумбална пункция

В материала ще изложа своята гл.т. относно лумбална пункция, както и информация за нея. С уговорката, че всички решения относно здравето се вземат на база консултация с лекар.

Защо „ДА“ за лумбална пункция за установяване на МС, ако лекар я е препоръчал.

Като повечето хора, в момента, в който бях информирана от невролог за това да ми се направи лумбална пункция и се поиска моето съгласие, аз също първоначално си дадох време да проуча въпроса в интернет. Намерих доста потресаващи истории на хора, които са пропуснали да си я направят. Те може да бъдат разделени общо на две групи.

Човек за човека е вълк ( трол )

Човек за човека е вълк, казал някога Тит Макций Плавт. Бих преправила известната реприлика на човек за човека е трол, понеже тези дни се нагледах на много тролове. Разбира се, не всички хора са такива. За онези, които проявяват съчувствие и подкрепят болните от множествена склероза (МС) и от други тежки болести, мога да кажа само хубави думи и да им благодаря.

Остава обаче другата група. Те са си точно вълци в „човешка кожа“. Намират се в достатъчен брой, че да си заслужава да се помисли как да се оцелее сред тях. 

За борбата с множествена склероза

Първа среща с множествена склероза.

Първата естествена реакция, случваща се, когато на човек му открият множествена склероза, това е да се срине психично. Да се почувства, сякаш се разхвърчава на хиляди парчета, губейки себе си.

Често се срещат и изказвания от типа: „Какво толкова четете в интернет за МС? Там такива ужасии пишат, че само ще се депресирате, а всъщност МС не при всички е страшно“.

Прозвуча ми като омаловажаване на страданието на някои от хората с МС. Като словесна принуда да стискаш зъби и даже и да не смееш да се оплачеш. Било и в интернет, дето по принцип всеки може да си мрънка на общо основание за всичко (а дали някой ще го чете, е отделен въпрос). 

Множествена склероза ( мс ) – инфо

Докато търсех информация за множествената склероза, известно съкратено и като МС, ми направи впечатление как хора, които не са лекари, пишат за МС с убедеността на по-знаещи и от професори. То ли не препоръчват лечения, то ли не препоръчват диети. 

Не смятам, че е правилно. Най-малкото може да се подведе някой по чужди грешни съвети и да му се влоши здравето. Нищо по лечението на МС не трябва да се прави, без да е консултирано с лекар. Все пак МС е няколко вида, отделно дето всеки си има своите особености на заболяването, с които именно лекарят е запознат най-добре, а не някой незнаен от интернет.

Как се оказах с множествена склероза (МС)

Първият пристъп на множествена склероза беше неочакван за мен. Случи се съвсем в началото на Март 2018г. Изглеждаше като един съвсем обикновен ден. По улиците на София все още имаше сняг, а аз отивах на работа. Само че не се чувствах добре. 

Беше петък и си правех планове как сега през събота и неделя ще лекувам „грип“, на който отдавах всичките си проблеми.